ИЗШМУ̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; изшму̀ля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Измъквам се; изшмугвам се. Навярно тъгуваше за другаря си. Почесах го зад ушите, но той остана равнодушен, ласката ми не го затрогна почти никак: нито се ухили, нито ми подаде лапа, нито ми направи обичайния си поклон. Той направи нещо, което не беше правил досега – изшмули се от ръцете ми и се затири по пътеката, която водеше към блатото. А. Гуляшки, ИК [еа]. Като се изшмули из гъстия лещак и се покачи на Биволицата – така осенчани наричаха баира, дето се издигаше южно от реката, – той остана смаян от гледката, която се откриваше пред очите му. А. Гуляшки, ЗВ [еа].